[et_pb_section admin_label="section"]
[et_pb_row admin_label="row"]
[et_pb_column type="4_4"]
[et_pb_text admin_label="Text"]
„Изпий две кисели млека след това – изхриптява Гошо от Горубляне, поглежда ме гузно, плюе встрани и си сваля ръкавиците, – aз стигам до пет на ден.” В гърлото ми е заседнала храчка с мирис на лайна, от която непрестанно ми се повдига. На фотографа му се вие свят. На няколко метра от нас е зейнала дупката, в която източихме пет тона фекален микс. Цариградско шосе привечер. Ръми.
Според ООН 40% от населението на Земята няма достъп до нормални тоалетни. Използват се септични ями и химически писоари. „Това трябва да намалее поне наполовина до 2015”, отсъди Световна среща за тоалетните в Делхи преди три години. “Най-директните и нехуманни последици от бедността са липса

Септичните ями
та на адекватни санитарни условия и на канализация”, заяви АнаТибаюка, ръководител на програмата на ООН за населените места.
В България през 2010 софийски квартали като Бояна, Симеоново, Драгалевци, спрягани за тузарски, също нямат канализация, а жителите им събират цялата си помия и шит в изкопи на двора. Срамуват се. Виждам го в очите им, докато обикаляме с Гошо, който е оператор на агрегат за дълбочинно екструдиране на вторични биологични ферменти. С други думи – кара лайнарка, фекалка, златарка, клозеточистачка или както там фолклорът я нарича. И източва септични ями – първобитна конструкция, която събира всичката вода, изразходвана в домакинството, банята и тоалетната. ”Изпомпвам най-вече все пак вода, да не си мислиш, че всичко е гъста… ъъъ... кал.” Услужливата ми памет неприятно ми предлага филмови с
цени с падане в яма (Черна котка, бял котарак, Беднякът милионер), с газене в канализация (Влакът беглец, Изкуплението Шоушенк) и история за лайнарка (Дзифт). Всички внушават унижение и са стилизиран образ на дъното на живота. Та! Най-честата практика е дупките да се копаят поне на 3 метра дълбочина и да са не по-малко от един разкрач широки. Има два вида – попивни и изгребни. Първите имат добра пропускливост и водата се оттича в почвата. Най-простият начин е да си я направиш с тракторни гуми. Тези изкопи обаче сериозно замърсяват подпочвените води и вече са забранени от закона. Другите са бетонирани водоплътни
басейнчета, които се изсмукват с машината на моя герой. ”Бачкам от шест години, най-вече в Горубляне. Бизнесът обаче бавно си отива. Едва ли ще има работа след пет години.” Това, че неговата професия замира, може да бъде само добра новина за всички останали. Ако ти си имаш чист бял кон в банята, който да яхаш без притеснения, си направо щастливец в глобален план. Светът се бори с този кошмар. В Северна Америка 25% от населението ползва септични ями, макар и повечето да са с пречиствателни станции, а с водата после да си поливат градината. В Южна Африка използват безводни тоалетни с торфен мъх, който
чрез слънчева енергия превръща отпадъците в тор без миризма. Това е неприложимо за Индия, където се подмиват, и ако няма вода, всичко е напразно. Най-зле май са в Кения – там на мода са летящите тоалетни – найлонови пликчета, които се изхвърлят през прозореца. Пляк! За да решим всички тези проблеми вариантите са два пречиствателна станция или третиране на септичните ями с биоензимни препарати. Следва продължение!!
[/et_pb_text]
[/et_pb_column]
[/et_pb_row]
[/et_pb_section]