„В квартала има фекални ями, изкопани преди 40 години – разказва Гошо. –  Легендата твърди, че по тоталитарно време някакъв кмет постоянно връщал финансирането за канализацията в квартала и така обявявал икономии – само за да си спечели няколко апартамента като награда.” Обикаляме с камиона от къща в къща, слушаме старо диско, а аз виждам малка мръсна книжка с Новия завет в кабината. Нямам никаква идея как този човек има жена, а отскоро и дете. Хората обаче обичат Гошо. Радват му се, но като видят професионален фотоапарат, засрамено навеждат глава. Адски им е тъпо. Веднъж плащат за доставката на вода, после плащат да я източат и накрая да теглят собствените им изпражнения, които освен всичко останало някой иска да снима. „Вземам средно по 30 лв. на посещение. Ако си в далечен квартал обаче, стигам и до 200. За мен е 20% от сумата.” Какво? Взимаш 6 лв., за да обикаляш с говнян камион и да дърпаш пацулите на горублянци? Гошо вече е нарамил адския хобот на машината и си проправя път към зловещата дупка. Едно от правилата е около трапа да няма сериозно озеленяване, защото корените на дърво например могат да пробият резервоара. Друг важен момент е обезопасяването на клоаката. Трябва да е ясно обозначена и да предпазва гостите ти и домашните животни. За да не ти падне прасето вътре, като един случай наскоро. Или още по-лошо! През 2004 в Канада човек залита в септична яма, а опитвайки се да го спасят, вътре се гмуркат и двама роднини. И тримата се удавят в лайна... Като гледам българските ями, се чудя как още не се е случило и тук. Някои от дупките са спретнати, имат капаци, отдалечени са от дома. Други обаче са АДА. Влизаме в нелошо изглеждаща къща, очевидно на заможна фамилия, която си е позволила да се разпростре доста из двора. При разширението ямата някак си се е оказала току до верандата с барбекюто за летни залези и изстудено бяло вино. Вони зверски, дупката е открита и прелива, а наоколо се стеле зеленикава тиня. Дъртак заплашва Гошо, че ако вкара тук фотограф, ще извади пистолет. Машината започва да дърпа и да „издиша” от другата страна. Смрадта е толкова изгаряща, че застивам в някакво положение, при което ми се е повдигнало, но е на секунда, преди да повърна. Газът е водороден сулфит.

[et_pb_section admin_label="section"]
[et_pb_row admin_label="row"]
[et_pb_column type="4_4"]
[et_pb_text admin_label="Text"]
„Изпий две кисели млека след това – изхриптява Гошо от Горубляне, поглежда ме гузно, плюе встрани и си сваля ръкавиците, – aз стигам до пет на ден.” В гърлото ми е заседнала храчка с мирис на лайна, от която непрестанно ми се повдига. На фотографа му се вие свят. На няколко метра от нас е зейнала дупката, в която източихме пет тона фекален микс. Цариградско шосе привечер. Ръми.

Според ООН 40% от населението на Земята няма достъп до нормални тоалетни. Използват се септични ями и химически писоари. „Това трябва да намалее поне наполовина до 2015”, отсъди Световна среща за тоалетните в Делхи преди три години. “Най-директните и нехуманни последици от бедността са липса

та на адекватни санитарни условия и на канализация”, заяви АнаТибаюка, ръководител на програмата на ООН за населените места.

В България през 2010 софийски квартали като Бояна, Симеоново, Драгалевци, спрягани за тузарски, също нямат канализация, а жителите им събират цялата си помия и шит в изкопи на двора. Срамуват се. Виждам го в очите им, докато обикаляме с Гошо, който е оператор на агрегат за дълбочинно екструдиране на вторични биологични ферменти. С други думи – кара лайнарка, фекалка, златарка, клозеточистачка или както там фолклорът я нарича. И източва септични ями – първобитна конструкция, която събира всичката вода, изразходвана в домакинството, банята и тоалетната. ”Изпомпвам най-вече все пак вода, да не си мислиш, че всичко е гъста… ъъъ... кал.” Услужливата ми памет неприятно ми предлага филмови с

цени с падане в яма (Черна котка, бял котарак, Беднякът милионер), с газене в канализация (Влакът беглец, Изкуплението Шоушенк) и история за лайнарка (Дзифт). Всички внушават унижение и са стилизиран образ на дъното на живота. Та! Най-честата практика е дупките да се копаят поне на 3 метра дълбочина и да са не по-малко от един разкрач широки. Има два вида – попивни и изгребни. Първите имат добра пропускливост и водата се оттича в почвата. Най-простият начин е да си я направиш с тракторни гуми. Тези изкопи обаче сериозно замърсяват подпочвените води и вече са забранени от закона. Другите са бетонирани водоплътни

басейнчета, които се изсмукват с машината на моя герой. ”Бачкам от шест години, най-вече в Горубляне. Бизнесът обаче бавно си отива. Едва ли ще има работа след пет години.” Това, че неговата професия замира, може да бъде само добра новина за всички останали. Ако ти си имаш чист бял кон в банята, който да яхаш без притеснения, си направо щастливец в глобален план. Светът се бори с този кошмар. В Северна Америка 25% от населението ползва септични ями, макар и повечето да са с пречиствателни станции, а с водата после да си поливат градината. В Южна Африка използват безводни тоалетни с торфен мъх, който

чрез слънчева енергия превръща отпадъците в тор без миризма. Това е неприложимо за Индия, където се подмиват, и ако няма вода, всичко е напразно. Най-зле май са в Кения – там на мода са летящите тоалетни – найлонови пликчета, които се изхвърлят през прозореца. Пляк! За да решим всички тези проблеми вариантите са два пречиствателна станция или третиране на септичните ями с биоензимни препарати. Следва продължение!!
[/et_pb_text]
[/et_pb_column]
[/et_pb_row]
[/et_pb_section]

[et_pb_section fb_built="1" _builder_version="3.0.47"][et_pb_row _builder_version="3.0.47" background_size="initial" background_position="top_left" background_repeat="repeat"][et_pb_column type="4_4" _builder_version="3.0.47" parallax="off" parallax_method="on"][et_pb_text _builder_version="3.0.47" background_size="initial" background_position="top_left" background_repeat="repeat"]Постоянно увеличаващата се цена на питейната вода

Очакваното поскъпване на цената на водата е само един от парадоксите, наблюдавани в страната ни. Постоянно се повишават цените на предлаганите стоки и услуги, но не и на тяхното качество. Цената на питейната вода не прави изключение. Напоследък една от най-коментираните теми в публичното пространство е предстоящото поскъпване на водата, която домакинствата използват за битови цели. Според експерти се очаква драстично увеличение на цената на питейната вода през следващите няколко години и в някой райони то ще бъде в пъти по-високо от нарастването на доходи на глава от населението. Очакваното поскъпване ще бъде по-скоро плавно, отколкото шоково. В определени райони от страна ни, кубик прозрачна течност до 2017 година ще струва около 4,50 лева. Първото поскъпване на питейната вода се очаква още юли месец тази година. „Софийска вода“ обяви, че поскъпването на питейната вода, което се прогнозира за този период, е  9,5%. Левовата му равностойност възлиза на 0,14 стотинки. Това решение предизвика обществено недоволство, което е напълно разбираемо в предвид доходите на българина и качеството на питейната вода.

Въпреки прогнозите за предстоящото увеличение на цената на водата, нито едно от дружествата у нас не се ангажира с обещания за подобряване качеството на прозрачната течност, която ползваме в домовете си.

Докато съответните институции и органи, овластени да вземат решения цената на водата, умуват дали това да се случи или не, възмутени граждани алармират за замърсената вода, която дружествата доставят до домовете им. В последните няколко десетилетия качеството на питейната вода значително се влоши. Това е проблем не са у нас, но и в световен мащаб.

Жители на Свищов потърсиха съдействие от медиите, за да оповестят проблема, който остава неразрешен от десетилетия. Изследвания сочат, че водата, която се предоставя на домакинствата в област Свищов, съдържа манган, нитрат и магнезий в нива над нормата. Жителите на Свищов и околните населени места са категорични, че замърсената питейна вода е причината за бума на ракови и онкологични заболявания в региона. Експертите от РИКОЗ отричат тези твърдения, заявявайки, че не е теоретично доказана връзката между повишените нива на манган, нитрати и магнезий в питейната вода и раковите заболявания. Факт е, че броят на заболелите  от рак в Търновска област се увеличава. Без вода животът ни е немислим. Всяко живо същество може да оцелее определен период без храна, но не и без вода. Прозрачната течност участва във всичко жизненоважни процеси, извършващи се  в нашия организъм.

В предвид влошеното качество на питейната вода все повече домакинства търсят алтернативи, инвестирайки във системи за пречистване на вода, които я омекотяват и намаляват твърдостта й, премахвайки  от съдържащите се в нея йони на тежки метали
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Запитали ли сте се как да се справим с излищните органични отпадъци от нашите кухни?. Запитали ли сте се как да се справим с излищната зелена маса от нашите дворове? Знаете ли, че излищните органични отпадъци от кухни, и излищната зелена маса от нашите дворове може да бъде от  важно значение за нашия по- качествен живот.  Защо не ги събирате, а ги изхвърляте? Факт е, че почти две трети от отпадъците генерирани в домовете ни се състоят от органични компоненти / черупки от яйца, утайката от сутрешното ни кафе, пакетчета от чай, обелки от плодове и зеленчуци, окосена трева, стайни и градински разстения и др. Тези отпадъци изхвърлени, се превръщат в тор / компост /. Компоста е органично вещество, което е разложено в процес наречен компостиране. Този процес рециклира /разгражда/ излищните органични отпадъци трупащи се в домовете ни и сметища. Това е причината компостирането в домашни условия да става все по- популярно в съвременните домакинства.

Процеса е разграждане на органични отпадъци, при който се получава ронлив материал, с кафеникаво- черен цвят. Компоста е богат на хранителни вещества, изключително подходящ и полезен за наторяване на градини, озеленяване, градинарство, градинско и биологично земеделие,  земеделски култури. Оказва положително влияние върху влагата, хранителните вещества, повишава обмяната на въздуха, „доставя” на почвата жизнено важни хумусни и хуминови киселини. Това е естествения пестицид на почвата. В екосистемите компоста е полезен за борба с ерозията. Използва се И за рекултивация на терени и „уморени площи”. Неслучайно е наречен „черното злато на почвата”. Процеса на компостиране започва със събиране на излищната органична маса, и преминава в две фази: фаза на разграждане и фаза на зреене. Първата фаза започва веднага след събирането на зелените отпадъци на купчини и или в компостери. Процесът се извършва от анаеробни бактерии, живеещи в кислородна среда / анаеробни /, които живеят, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава температурата на подготвения за компостиране материал. Температурата се повишава до 55-60 ˚С. Тази първа фаза трае няколко седмици, органичните отпадъци гният и вече имаме получен „суров” пресен компост.

В следващата публикация ще Ви запознаем с втора фаза на зреене на компоста, как да си подготвите материал за компост, и отпадъците подходящи за компостиране.