„В квартала има фекални ями, изкопани преди 40 години – разказва Гошо. –  Легендата твърди, че по тоталитарно време някакъв кмет постоянно връщал финансирането за канализацията в квартала и така обявявал икономии – само за да си спечели няколко апартамента като награда.” Обикаляме с камиона от къща в къща, слушаме старо диско, а аз виждам малка мръсна книжка с Новия завет в кабината. Нямам никаква идея как този човек има жена, а отскоро и дете. Хората обаче обичат Гошо. Радват му се, но като видят професионален фотоапарат, засрамено навеждат глава. Адски им е тъпо. Веднъж плащат за доставката на вода, после плащат да я източат и накрая да теглят собствените им изпражнения, които освен всичко останало някой иска да снима. „Вземам средно по 30 лв. на посещение. Ако си в далечен квартал обаче, стигам и до 200. За мен е 20% от сумата.” Какво? Взимаш 6 лв., за да обикаляш с говнян камион и да дърпаш пацулите на горублянци? Гошо вече е нарамил адския хобот на машината и си проправя път към зловещата дупка. Едно от правилата е около трапа да няма сериозно озеленяване, защото корените на дърво например могат да пробият резервоара. Друг важен момент е обезопасяването на клоаката. Трябва да е ясно обозначена и да предпазва гостите ти и домашните животни. За да не ти падне прасето вътре, като един случай наскоро. Или още по-лошо! През 2004 в Канада човек залита в септична яма, а опитвайки се да го спасят, вътре се гмуркат и двама роднини. И тримата се удавят в лайна… Като гледам българските ями, се чудя как още не се е случило и тук. Някои от дупките са спретнати, имат капаци, отдалечени са от дома. Други обаче са АДА. Влизаме в нелошо изглеждаща къща, очевидно на заможна фамилия, която си е позволила да се разпростре доста из двора. При разширението ямата някак си се е оказала току до верандата с барбекюто за летни залези и изстудено бяло вино. Вони зверски, дупката е открита и прелива, а наоколо се стеле зеленикава тиня. Дъртак заплашва Гошо, че ако вкара тук фотограф, ще извади пистолет. Машината започва да дърпа и да „издиша” от другата страна. Смрадта е толкова изгаряща, че застивам в някакво положение, при което ми се е повдигнало, но е на секунда, преди да повърна. Газът е водороден сулфит.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Моля запознайте се с нашата "Политика относно бисквитките (cookies)"

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close