„В квартала има фекални ями, изкопани преди 40 години – разказва Гошо. – Легендата твърди, че по тоталитарно време някакъв кмет постоянно връщал финансирането за канализацията в квартала и така обявявал икономии – само за да си спечели няколко апартамента като награда.” Обикаляме с камиона от къща в къща, слушаме старо диско, а аз виждам малка мръсна книжка с Новия завет в кабината. Нямам никаква идея как този човек има жена, а отскоро и дете. Хората обаче обичат Гошо. Радват му се, но като видят професионален фотоапарат, засрамено навеждат глава. Адски им е тъпо. Веднъж плащат за доставката на вода, после плащат да я източат и накрая да теглят собствените им изпражнения, които освен всичко останало някой иска да снима. „Вземам средно по 30 лв. на посещение. Ако си в далечен квартал обаче, стигам и до 200. За мен е 20% от сумата.” Какво? Взимаш 6 лв., за да обикаляш с говнян камион и да дърпаш пацулите на горублянци? Гошо вече е нарамил адския хобот на машината и си проправя път към зловещата дупка. Едно от правилата е около трапа да няма сериозно озеленяване, защото корените на дърво например могат да пробият резервоара. Друг важен момент е обезопасяването на клоаката. Трябва да е ясно обозначена и да предпазва гостите ти и домашните животни. За да не ти падне прасето вътре, като един случай наскоро. Или още по-лошо! През 2004 в Канада човек залита в септична яма, а опитвайки се да го спасят, вътре се гмуркат и двама роднини. И тримата се удавят в лайна… Като гледам българските ями, се чудя как още не се е случило и тук. Някои от дупките са спретнати, имат капаци, отдалечени са от дома. Други обаче са АДА. Влизаме в нелошо изглеждаща къща, очевидно на заможна фамилия, която си е позволила да се разпростре доста из двора. При разширението ямата някак си се е оказала току до верандата с барбекюто за летни залези и изстудено бяло вино. Вони зверски, дупката е открита и прелива, а наоколо се стеле зеленикава тиня. Дъртак заплашва Гошо, че ако вкара тук фотограф, ще извади пистолет. Машината започва да дърпа и да „издиша” от другата страна. Смрадта е толкова изгаряща, че застивам в някакво положение, при което ми се е повдигнало, но е на секунда, преди да повърна. Газът е водороден сулфит.
Гошо от Горубляне – продължение
